ИВАН ВАЗОВ

АНАЛИЗИ

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Още приживе наричат Вазов „Патриарх на българската литература”. Тази титла си остава най-краткото образно определение на неговото централно място в нашата литературна история и неговото непреходно значение на национален класик.

Иван Вазов е живата връзва между българското национално възраждане и следосвобожденското време не само като литературна, но и като всеобхватна духовна традиция. Превърнал в свой съкровен душевен опит най- характерното за живота и съзнанието на предосвобожденския българин, със свой необичайно дълъг за тогавашните условия творчески живот, той половин век непосредствено отстоява духа и традициите на националното възраждане. А с творбите си, обезсмъртили историческото и духовно съдържание на тази велика епоха, продължава и след това да поддържа нейния живот и националната памет.

Той е първият професионален писател в българската културна история, първият, който превърна литературата в свое единствено призвание и съдба.

 

            Поет роден съм аз, поет съм същ.
            Душа на песни извор е могъщ
            във радост, скръб, при росните цветя
            на май, в фъртуните на януари,
            всегда доволно е да диша тя
            въздухът на България.

            На моя дух свободен и крилат
            за песни родина е целий свят
            но странна сила сеща, колчем той
            вис някой зърне на Балкана стария,
            когато тласнува летежа свой
            в небето на България

Иван Вазов