ПЕНЧО СЛАВЕЙКОВ

АНАЛИЗИ

 

 

 

 

 

Пенчо Славейков е автор, който дава отправна точка на модерната ни поезия, на изкуство, коренно различно по естетическа програма от творчеството до 90-те години на XIX век. Той е един от най-противоречивите наши поети като идейни внушения и стилно езикови особености. Това обуславя факта, че той е творецът, получил най-противоречиви оценки от литературната критика. Д-р Кръстев и Б. Пенев го смятат за образец за нашите поети, а Георги Бакалов категорично го отрича. В положителните изказвания за неговото творчество се оценява приносът му в традицията, разкрива се новаторството му.

Модерните автори, обединени в кръга „Мисъл”, дават нова насока на търсенията в българската литература - размисъл върху общовалидни и вечни проблеми на битието, нов поглед върху човека като личност, видян в измеренията на идеята, знанията, духовността. Личностните качества на Славейков са предпоставка за изграждането на виждането му за човека като горда индивидуалност и съзнание, със свободен дух и висок нравствен идеал. Според д-р Кръстев, творчеството на Славейков е „нов художествен мир”, непознат досега, в който се разкриват „за нови чувства, нови светове”.

Смъртта лишава Пенчо Славейков от Нобеловата награда

Българите се включват в борбата за престижната награда още преди век. Първата номинация е за литература. Великият поет Пенчо Славейков обаче се разминава с нея на път за отвъдното. Авторът на "Кървава песен" е достатъчно популярен в Швеция, след като в края на 1911 г. неговият преводач проф. Алфред Йензен прави предложение до съответната комисия от Шведската кралска академия. Тежко болният лирик, живеещ в Италия, дори получава съобщение, че кандидатурата му подлежи на обсъждане. Но смъртта му на 28 май 1912 г. зачерква всичко. Съгласно волята на Алфред Нобел призът се връчва само на живи хора.