ПЕЙО ЯВОРОВ

АНАЛИЗИ

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Пейо Яворов: едно трагично име, в музиката на което звучат тъмните вопли не само на неговата душа. Едно име, тъй тясно свързано с угара на племето ни и с блясъка на неговото слънце, което от векове се мъчи да проникне мъглите на потъмнелия свод. И ония бури, които върлуваха в тая душа, страшната неутешима болка на бляна, имат нещо тъй сродно с нивите и навъсеното небе на земята ни, въз чиято снага са паднали толкова гръмове и градушки.

Яворов - тоя таен човек, тъй грозен във външния си облик, тъй непорочен в своя метафизичен помисъл, това дете на ужаса, този престъпник и светец, носеше единствен в глъбините си всичката стихийност на българския първороден дух, оная неразвидена, вечна нощ, звездите на която са замръзнали от вятъра на страданието.

Страданието - това е подземният таен друм на тоя грозен човек, в чийто поглед бяха стихнали толкова вопли. По тоя друм той вървя сам, в дивата тишина на сънищата си, облечен при това в светлината на един друг свят. Тоя свят беше царството на любовта. И тук, в тоя друг свят, далеч от всички синори на времето и пространството, трябва да се търси силата на Яворова и ключът на неговата химника на страданието. Любовта е крайната точка на копнежа му, стожерът на мисълта му, ямата, в която се оглежда в луда радост като дух, който е загубил вече всяка връзка с живота на хората, всяка дума на тяхната реч.

 

Янко Янев