ЙОРДАН ЙОВКОВ

АНАЛИЗИ

 

 

 

 

 

 

 

 
 

Станал известен още с първата си книга, Йордан Йовков е един от изявените български творци през двайсетте и трийсетте години на XX век. Йовковите разкази пресъздават войната и мира, легендарното отколешно време, населено с изключителни люде, и вчерашния ден на селото, присъствието на красотата и любовта в човешкия живот, вечното противоборство между доброто и злото в индивида.

***

Йовковите герои не са рожби на определени обществено-икономически или политически условия – писателят съзнателно игнорира подобни събития и явления, – а са проекции на представите му за добродетелност, на религиозните му убеждения за Бога-човек и за християнската морална система, за благословената от Бога човешка и природна красота и хармония. За Йордан Йовков човешката личност има божествен характер и е задължена да живее с духовни проблеми. Затова Йовков одухотворява природата и идеализира селската душа от позицията на личните си християнски идеи, които за него безспорно са най-хуманните нравствени идеи, създадени за човечеството.

И Йовков, като нас днес, живее в епоха на прелом и морална безпътица, когато най-силна е историческата необходимост от прераждане, от прочистване на характера и съвестта, от човешко облагородяване. Йовков си избира ролята на творец, който сочи пътя към очовечаване и извисяване. Историческата необходимост след Първата световна война от духовни вождове-лечители на болните нрави, от интелектуалисти-мисионери – създава творци като Йордан Йовков, които днес отново са ни най-необходими.

Елка КОНСТАНТИНОВА