ГЕО МИЛЕВ

АНАЛИЗИ

Копнежът ражда творчество. Творчеството е борба.
Борба със себе си. Бунт. Бунт против себе си.

„Възвание към българския писател“, Гео Милев


Всеки нов пророк идва в името на нов закон, който заменя стария. Твърде примамлива е все още поезията на символистите, когато в българската литература настъпва времето на една нова естетика. Езикът на символизма става обект на подозрение. Нова енергия идва да зареди изтощената магическа сила на словото и да преоткрие нови значения в избледнелите думи.

Същностен израз на всяко модернистично течение е неговата реакция срещу традицията. Модернистичната естетика се изгражда въз основа на отрицанието като антитеза на предходния културен модел.
Както символистите, така и експресионистите отричат реалистичната традиция. За тях тя е безнадеждно остаряла в културно-исторически план и непродуктивна като изкуство в естетически аспект. И двете модернистични течения търсят промяна в мярата и средствата за интерпретиране на художествената условност. Внасят субективния елемент, целенасочено деформиращ художествения образ, и търсят стилизация на духовните ценности в творческия изказ. Но докато символизмът се стреми да намери в материалното съответствия на духовното и оттам - на непреходното и абсолютното, всички деформации в експресионистичното изкуство са израз на отношението на художника към реалността.