ЕЛИН ПЕЛИН

АНАЛИЗИ

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Казано съвсем просто, в прозата на Елин Пелин селото и градът представят глобалната идея за започващата криза на съвременността, за уязвената вселена, чиято хармонична цялост е заплашена да бъде разпарчетосана на Световен град и провинция.

Селото у Елин Пелин е пълнокръвен живот, всичко, което прави, мисли и чувства човек произтича от убеденост. Затова изборът е непоколебим, направен с вяра, с мотивация. Доброто и злото не са разчленени, но това не води до объркване, защото човекът има вяра в себе си и изгражда света чрез вяра. Цялостно и завършено. Без колебание. Без изобщо да обсъжда въпроса кое е добро и кое зло, защото личната му убеденост е глас на истината, която не познава друга алтернатива. Селото е “целият свят”, в който нито един човек не е маловажен, нито един избор не може да бъде подценен. Животът е живот на всеки един. И всеки един, събран с всеки друг, образуват хармоничната цялост на селото, в чиято пълноценност никой не се съмнява. Напротив. Чувстват се длъжни да я възпроизведат.

Градът у Елин Пелин е друго нещо. Там човек, отърсил се от традиционната култура, остава гол. Без култура, без опори, сам. Сам не само сред другите, но и изоставен от самия себе си. Отчужденият от себе си и живеещ извън себе си човек, вече е неистински и пребивава в един псевдоживот. Далечен, отделен от селото, градът у Елин Пелин е пространство на безотговорни социални азове, постоянно колебаещ се между това, което познава и това, което не познава.

Антоанета Алипиева