АТАНАС ДАЛЧЕВ

АНАЛИЗИ

 

 

 

 

 

 

 

 
 
 

Далчев разколебава не съществуването на предметността, а външното познание за нея. Той воюва срещу известното, тривиалното и формално виждане на предметите и търси техните скрити същности и значения, създава напрежение между различните пластове на нещата - между външния и скрития, вътрешен, същностен пласт. По този начин границата между обект и субект се стопява, предметът започва да изразява погледа, виждането на самия автор. Не на едно място Далчев защищава материята, човешкото тяло и сетивата на човека, но същевременно, от позициите на едно модерно съзнание, търси противоречията между мъртвата и живата природа, между човека и камъка, между това, което е видял и оспорването на визията, релативизирането на действителността и превръщането й във видение.

Розалия Ликова  

В своето усложняване като познавателен процес, гледането води най-често до една вмислена описателност. Ат. Далчев не се задоволява да ни даде нещата тъй, както ги вижда пасивното око, а като разчленени зрителни комплекси, ето защо може да се каже, че неговото око не гледа, а разглежда. Усложняването на гледането като обред води до емоционална багра. Никога нещата не биват дадени в тяхната обективна безразличност, както биха се сложили те при едно чисто познавателно отношение, а като светини на душата.

Прочее, в гледането на Ат. Далчев познавателното и обрядното отношение се допълват взаимно.

Константин Гълъбов