ХРИСТО БОТЕВ

АНАЛИЗИ

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

"Наистина, най-голямата добродетел в света е любовта към отечеството, но какво да правиш, когато са малцина ония хора, които да разбират, че тая добродетел естествено е основана на друга - на любовта към ближния?"

Христо Ботев

Безумно храбър, безкрайно себеотдаден, безсмъртен. Той е Христо Ботев, живеещ на ръба на света и въпреки това - винаги оцеляващ. Едно ярко изключенение. Един достоен мъж, когото съдбата беляза. Борецът за свободата на Родината не търси цел и смисъл в живота, те сами го намериха. Защото са неизменна част от съзнателния и творческия му път. Затова Ботев е неотлъчно сред нас, за да изпълнява националния си дълг - да бди над България и да поддържа духа й жив. И се справя отлично, дори и повече от век разстояние.

Той е винаги прям и казва истината в очите: не е чудно тогава, че срещу него се въоръжават всички "глупци". Тълпата не обича ония, които й говорят истината. Ботев, наопаки, живее само за нея: "Едно само ще те моля - да бъдеш искрен и да ме обвиняваш най-строго, ако ме намираш в нещо виновен." Той е цялостен мир, космос, хармония, порядък - а срещу себе си има хаос, дисхармония, неуредица: от една страна съзнание, от друга несъзнание, от една страна създаване, от друга застой, от една страна мисъл, от друга безсмислица - фантазия и бит, време и вечност, любов и равнодушие - и тези две сили трябва да живеят заедно и да делят обща трапеза...

Времената, в които трябваше да живее Ботев, бяха катастрофични; трудно бе човек да бъде само зрител. По силата на своята природа, на редица обстоятелства и най-вече на неизбежни, тъмни сили, той трябваше да бъде главния актьор в тази народна драма, и това е, което определя неговото значение като човек и поет.

Людмил Стоянов