ИВАН ВАЗОВ

ПРОИЗВЕДЕНИЯ

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Биографични данни:

      Иван Минчов Вазов е роден на 27 юли 1850 г. в Сопот. Произхожда от семейство на средно заможен търговец.Завършва местното взаимно и класно училище. През 1865 учи гръцки език в Калоферското училище при Ботьо Петков (бащата на Христо Ботев). През 1866 се записва в Пловдивската гимназия, където трябва да овладее гръцки и турски език. Вместо това Вазов усърдно изучава френски език и се увлича от поезията на Пиер Беранже, ВикторЮго. През 1868 баща му го извиква в Сопот, за да поеме търговията, но Вазов не проявява склонност към тази професия, а изпълва бащините си тефтери със стихове (част от тях излизат през 1880г. в стихосбирката „Майска китка“). През 1870г. излиза и първото му публикувано стихотворение „Борба“.
      През 1870 Вазов пише стихове в патриотично-просветителски дух, които печата в „Периодическо списание“, списание „Читалище“, вестник „Отечества“, вестник „Свобода“ и др.
      През 1875г. става член на възобновения Сопотски революционен комитет. В Букурещ Вазов влиза в „Българско централно благотворително общество“ и става негов секретар. При много трудни условия подготвя първите си стихосбирки „Пряпорец и гусла“ (с псевдоним Пейчин) и „Тъгите на България“.
Пловдивски период:
      От 1880г. Вазов се установява в Пловдив. Участва като депутат в Областното събрание от Народната партия, редактор, публицист и писател. Пловдивският период е извънредно благоприятен за творческото развитие на Вазов и сьздават основата на българската следосвобожденска литература — цикъла „Епопея на забравените“, стихотворенията „Българският език“, „Новото гробище над Сливница“, повестите „Немили-недраги“, „Чичовци“, разказа „Иде ли?“ .

В творбите на Вазов присъстват няколко основни теми:

• Свободата на България и борбата за постигането й
• Любовта към рода и родината
• Защита и утвърждаване на българското
• Геройските победи и позорните поражения
• Апатията на Европа към България и проблемите й
• Социалната и морална нищета („Елате ни вижте!”)
• Безразличието на българските управници

Псевдоними:
Някои от псевдонимите, които Вазов използва, са: Пейчин, Добринов, Ц-в, Д. Н-ров, Т. Габровски, Боянец, Белчин, Н-чев и др.

Творчество:

1. Разкази: „Дядо Йоцо гледа”, „Една българка”, „Апостолът в премеждие”, „Иде ли? ”, „Тъмен герой”, „Кандидат за „хамама” , „Чистият път”
2. Романи: „Под игото”, „Нова земя”
3. Повести: „Немили-недраги”, „Чичовци”
4. Сборници: „Разкази 1881-1901, „Драски и шарки , „Видено и чуто
5. Поеми: „Грамада” (Поема из шопския живот) 1880, „Загорка” 1883, „Моята съседка Гмитра” 1881
6. Стихосбирки: „Пряпорец и гусла” (1876), „Майска китка” (1880), „Гусла” (1881), „Епопея на забравените” (1881 — 1884), „ Поля и гори” (1884).
7. Пътеписи: „В недрата на Родопите”, „Висините, „Витоша” , „Един кът от Стара планина”, „На върха Свети Никола”, „Розовата долина и Тунджа”, „Един наш черноморски бисер”

Подбрала: Ирина Тотева; 11 „В”;
СОУ „ВАСИЛ ЛЕВСКИ” – Севлиево; уч. 2007/08год