НИКОЛА ВАПЦАРОВ

ПРОИЗВЕДЕНИЯ

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

      Никола Йонков Вапцаров е български поет. Активен член на Българската комунистическа партия (преди легализирането и институционализирането и?), през 1942 г. той е осъден на смърт за терористична дейност. Посмъртно е амнистиран, поради което ВКС отклонява искането за отмяна на присъдата му. Единствената стихосбирка на Вапцаров („Моторни песни“) излиза през 1940 г. Носител е на Световната награда за мир.
Биографични данни:
      Никола Вапцаров е роден на 7 декември (24 ноември стар стил) 1909 г. в град Банско. Учи в гимназията в Разлог (1924-1926), след това в Морското машинно училище във Варна (1926-1932), по-късно наречено на негово име. Той е на практика, първо на кораба „Дръзки“, а през април и май 1932 г. с кораба „Бургас“ посещава Цариград, Фамагуста, Александрия, Бейрут, Порт Саид и Хайфа.
      Вапцаров постъпва на работа във фабриката на „Българска горска индустрия“ АД в село Кочериново — като огняр и после механик. Избран е за председател на професионалното дружество, защитаващо правата на работниците; вероятно по това време става член на БКП. Едновременно с това организира, пише и играе роли в любителски театър. Уволнен е от фабриката през 1936 г. след авария. Премества се в София, където дълго време остава без работа; тогава умира синът му Йонко. В периода 1936-1938 работи като техник във фабриката на братя Бугарчеви за кратко, след това като огняр в Български държавни железници и в Софийския общински екарисаж. Успоредно издава стихотворения в различни вестници, спечелва литературния конкурс на сп. „Летец” със стихотворението „Романтика”.
      През 1938 г. Вапцаров става член и е един от главните активисти в Македонския литературен кръжок в София. През 1939 подготвя единствената си стихосбирка „Моторни песни”, излязла от печат 1940 г. Същата година събира из Пиринска Македония подписи, в подкрепа на т. нар. Соболева акция. Заловен за това, той е съден и интерниран в Годеч. След завръщането му от Годеч (септември 1941 г.) се занимава с минноподривни дела срещу немските войски, вече в качеството си на ръководител на Централна военна комисия при ЦК на БКП. Организира снабдяването на нелегалните с оръжие, документи и квартири, за което е арестуван през март 1942 г. На 23 юли е осъден на смърт и още същата вечер — разстрелян.
      Световната награда за мир получава посмъртно през 1952.
      Фамилията на Никола Вапцаров произлиза от работата на неговия дядо, който е боядисвал (вапцал) тъкани и затова се е наричал вапцар. Така прякорът, с който е бил известен дядото, се запазва с времето и преминава във фамилно име на семейството му.
Стихотворенията му са преведени на 60 езика.
      Посвещават се на Дамян Дамянов, Елисавета Багряна, албанският поет Марк Гуракуки и др. Багряна често е обвинявана, че не се е застъпила за Вапцаров след арестуването му. От нея е била поискана критическа оценка на значимостта на поезията на Вапцаров, на базата на която е щяло да се прецени дали той заслужава да бъде помилван. Тя не пожелала да се ангажира с такава. „Вапцаров” на Дамянов намеква за тези събития.

Подбрала: Ева Якова; 11 „В”;
СОУ „ВАСИЛ ЛЕВСКИ” – Севлиево; учебна 2007/08 година