ДИМИТЪР ТАЛЕВ

ПРОИЗВЕДЕНИЯ

Биографични данни:
      Расте в семейството на майстор железар и ковач, в чийто дом владее дух на патриархална сърдечност и възрожденски патриотизъм. На 9 г. остава без баща. Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война определят безсистемното му образование - учи с прекъсвания в Прилеп, Солун, Скопие, Стара Загора, завършва гимназия в Битоля (1920). Следва по 1 семестър медицина и философия в Загреб и Виена (1920-1921); завършва славянска филология в Софийския университет (1925), където слуша лекции при професорите Ив. Д. Шишманов, И. Иванов, Б. Пенев, М. Арнаудов, Л. Милетич и Ст. Младенов. Коректор (от 1927), член на ред. колегия (1929), главен редактор (1930-1931) и директор (1933-1934) на в. „Македония”. Сътрудник (1935) и редактор в културния отдел (1938-1944) на в. „Зора”. Изключен от СБП (1944). През октомври 1944 е арестуван, без официално обвинение, без съд и присъда, с упреци за „прояви на великобългарски шовинизъм” е задържан в Софийския централен затвор (до края на март 1945). Изпратен е в „трудово-изправително селище” (лагер) в Бобовдол (до края на август 1945). Отново е арестуван през октомври 1947, тежко болен е въдворен на работа в мина Перник, рудник „Куциан” (до февруари 1948); оцелява с усилията на сълагерници. Семейството му е изселено (1948-1952) от София в Луковит, където в условията на обществена изолация Талев доработва романа „Железният светилник”, създава „Преспанските камбани” и „Илинден”. Посвещава се на свободна писателска практика. Народен представител в V НС.
      За пръв път печата като ученик в Скопската гимназия (1917) разказа „В очакване” (в. „Родина”), написан по подражание на Иван Вазов, под чието влияние впоследствие укрепва дарованието му .През 20-30-те години се ориентира към македонския периодичен печат обнародва разкази, пътеписни очерци, легенди, импресии във вестниците „Македонска трибуна”, „Свобода или смърт”, „Вардар”, в сп. „Родина” и др. Като редактор и директор на в. „Македония” публикува всекидневно уводни (програмни) статии, полемични материали, коментари, очерци, спомени, разкази, „поетическа география на Македония”, отразяващи героичното минало и трагичното настояще на македонските освободителни борби. Публицистиката му разкрива фактическа осведоменост и идейно-политически противоречия, полемичен темперамент, лични пристрастия и самозаблуди; но неизменно е пронизана от дух на страстно българолюбие и синовна обвързаност със съдбата на родния край. Във в. „Зора” (30-те и нач. на 40-те години) печата разкази, пътеписи, спомени, театрални отзиви, портрети на писатели, статии по културни и обществено-политически въпроси. От 1957 публикува в централния периодичен и литературен печат по проблеми на художественото творчество, историческа белетристика, творческия процес, за личности и явления от националната литтературна история. Първата книга на Димитър Талев „Сълзите на мама” - приказки за деца, носи белезите на неизживян социален сантиментализъм.
      Първото му голямо начинание - трилогията „Усилни години” („В дрезгавината на утрото”, „Подем”, „Илинден”) е смел опит на младия автор да създаде епическо романово повествуване за прелюдията. Свидетелство за творческо дръзновение, трилогията е документ за ранната целенасоченост, за обречеността на писателя на една съдбовна тема - революционноосвободителните борби нз Македония, за полувековното изстрадване на една идея - свободата на родината. В стремежа към всеобхватност и изчерпателност авторът изгражда повествуване, изпъстрено с епизоди на илюстративна доказателственост, самоцелно битоописателство и сензационни фабулни ефекти и локалните му характеристики. Но в „Усилни години” се съдържат моменти, подсказващи появата на бъдещия писател сърцевед, народопсихолог и историописец: съзрява концепцията му за човешкия образ като средоточие на историческия живот на нацията, индивидуализацията на героите става основен изобразителен принцип на художника, а отделни сцени са симптоматични за значителни пластико-изобразителни възможности... Набелязват се доминантите в типологията на Талевата историко-психологическа романистика: намалена до минимум историческа дистанция, историзъм, подвластен на стихията на носталгичните пориви, на изгарящата съпричастност и възрожденското патосното преклонение пред героичното в неговите национални и индивидуално-човешки измерения. От обект на художествени изследване и реставрация историческите събития се преврьщат в субективно изстрадани, премислени събития в собствената емоционална памет и човешко самосъзнание. Съзрява Талевият продуктивен автобиографизъм от възрожденски тип, при който биографията на художника съвпада с национталната одисея на родния край, а трагизмът на историческите превратности се изживява като съкровена, неизразима лична болка. Прибързан опит за многопроблемно епическо сюжетостроене. „Усилни години”, е подготвителен етап, „генерална репетиция” за бъдещия четиритомен илинденски романов летопис. Писателят оценява по-късно тези книги като необходими „стъпала към големото” - същинското му художествено-историографско дело. Извороведски характер имат биографичния очерк „Гоце Делчев” и историческо-географското, политическо описание „Град Прилеп. Борби за род и свобода”. Отклонение от тази идейно-тематична линия е романът „На завой”, посветен на съвременната проблематика, оправдаващ напускането на политическата сцена в името на частнособственичес-ката реализация, на любовта към земята и нейните пречистващи истини. Но Талев вече живее, съсредоточен в мащабния си замисъл.

Подбрала: Павлина Петкова; 11 „В”;
СОУ „ВАСИЛ ЛЕВСКИ” – Севлиево; учебна 2007/08 година