ЕЛИСАВЕТА БАГРЯНА

ПРОИЗВЕДЕНИЯ

 

 

 

 

Биографични данни:

Живот:
      Елисавета Багряна (псевдоним на Елисавета Любомирова Белчева) е родена на 16 април 1893 г. в София.Израства в чиновническо семейство и завършва гимназия в родния си град. Работи като учителка на различни места из страната и се запознава с живота и бита на българите. През 1911 г. се записва да следва славянска филология в Софийския университет където дружи с писателите Г. Райчев, К. Константинов, Д. Дебелянов, Д. Подвързачов, Хр. Ясенов, Й. Йовков.. Нейната първа публикация е през 1915 г. в списание „Съвременна мисъл”. От 1921 г. сътрудничи редовно на литературния печат – списание „Златорог”, „Вестник за жената”, „Лик”, „Съвременник” и други. С псевдонима Багряна се утвърждава на страниците на списание „Златорог”. През двадесетте години пътува до Германия,Франция,Италия. Първата и стихосбирка, „Вечната и святата”„, излиза през 1927г. и налага нейното име в литературния живот. Багряна е автор на редица поетически сборници, на много преводи, на интересно творчество за деца. Стиховете на Елисавета Багряна са преведени на 30 езика и издадени във Франция, Чехословакия, Югославия, Русия, Румъния, Италия, Швеция, Полша и др. Тя е носителка на златен медал на Международната асоциация на поетите в Рим (1969). Умира в София през 1991г.

Творчество:
      Свобода, виталност, стихийност, греховност – това са основните понятия, през които критическата традиция осмисля поезията на Елисавета Багряна. Лиричната и героиня е волна и смела. В продължение на повече от шестдесет години тя неотклонно твори, запазвайки своята творческа индивидуалност и жизненост в многобройните си произведения, събрани в поредица от взискателно подготвени стихосбирки - „Вечната и святата“, „Звезда на моряка“, „Сърце човешко“, „Пет звезди“, „От бряг до бряг“. Нейният ярък поетически талант й дава възможност да изрази искрено и непосредствено богатия емоционален и духовен свят на страстна, търсеща и горда личност, на всеотдайна и бореща се за щастието си жена, неприемаща ограниченията на традиционните патриархални ценности. В образа на своята героиня тя въплъщава вълненията, поривите и мечтите на волната и дръзка жена, която въпреки своята слабост и уязвимост воюва за собствената истина, за правото да се отдаде изцяло на земната и пълнокръвна любов. Основните характеристики, станали емблематични за поетесата, произтичат от смелостта, с която тя интерпретира образа на жената и нейната любов. „Греховна“, но и „свята“ е песента на поетесата, както греховен и свят е образът на нейната „вечна“ жена в творчеството й. Те са насочени към спецификата на светоусещането,към начините, по които лирическият герой отстоява себе си, правата си.
      Сборникът „Вечната и святата”, става поетическо събитие най-вече поради факта, че носи гласовете на една провокативна емоционална нагласа. Той се характеризира преди всичко със заявената воля да следва някакъв свой, самостоятелно създаден жизнен проект. Това всъщност е най-същественото за света на Багряна – вярата, че можеш да откриеш своето по-истинско Аз, като се съпротивляваш на всички, които искат да ти го отнемат, да те научат на правилата на „правилния” живот. В основата на художественото послание е заложена тъкмо възможността да изживяваш пълноценно емоционалния си свят, да цениш чувствата си, а не да ги унищожаваш и унижаваш в името на предългия списък с предписания и забрани. Най-хубавите й творби са пропити от един невинаги податлив на логически определения национален дух. В стиховете и звучат векове потискания порив на жената към свободна изява, към широките простори на големия живот. Лиричната й героиня е волна и смела. Полетът й руши преградите на условностите и наслоенията на предразсъдъците, мами я към неизвестни брегове. Пътешествията, широкият свят с чудесата на непознати земи привличат като магнит жадните й очи. Пулсът й тупти с динамичния ритъм на съвременността, тя познава опиянението от височината и скоростта, тръпките на опасността са й приятни („Стихии”, „Видение”, „Зовът на морето”, „Птицата с моторно сърце” и др.). Същевременно тя носи чертите на една подчертана женственост - в нея говори сърцето на „последната и първата жена”, през него са пречупени всичките й пориви и жажди, цялата й жизнена философия. Оста, около която се върти нейният свят, е оста на женското сърце - своето осъществяване тя намира в любовта и чрез любовта. Поезията на Багряна предлага едно свое, смислово и емоционално наситено схващане за свободата. Според него всеки човек сам трябва да бъде готов за свободата, да я носи в душата си, да я отстоява с делата си. Свободата не е нещо, което те определя единствено „отвън”, а е ценност, която ти самият трябва да съградиш „вътре” в себе си, да разчупиш оковите на душата си.

Подбрал: Борис Толев; 11 „В”;
СОУ „ВАСИЛ ЛЕВСКИ” – Севлиево; уч. 2007/08год.