КАНДИДАТ-ГИМНАЗИСТ

УЧЕБНО ПОМАГАЛО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА ЗА КАНДИДАТСТВАНЕ СЛЕД ЗАВЪРШЕН 7 КЛАС

 

Изберете съответната секция като кликнете върху картинката в горния прозорец!

 

АВТОРИ И ТВОРБИ
 ХРИСТО БОТЕВ
Христо Ботьов Петков, известен като Христо Ботев, е български национален герой, революционер, поет и публицист, роден на 25 Декември 1847 г. (нов стил - 6 януари 1848 г.) в град Калофер в семейството на учителя, книжовник и обществен деец, даскал Ботьо Петков и Иванка Ботева.
През май 1876 г., вследствие новината за Априлското въстание, Ботев започва дейност за организиране на чета, става неин войвода. От Гюргево се качва с част от четата на кораба „Радецки“ на 16 май и един ден по-късно заставят капитана Дагоберт Енглендер да спре на българския бряг.От Козлодуй четата на Ботев се отправя към Балкана, минавайки през десетина села. Четата води няколко боя с преследващите я турски потери. На 20 май (нов стил 2 юни) 1876 година е последният тежък бой - привечер след сражението куршум пронизва Ботев. Това се случва в подножието на връх Вола във Врачанския балкан.
   БИОГРАФИЧНИ ДАННИ                                     
   НА ПРОЩАВАНЕ В 1868                           

         

ИВАН ВАЗОВ
Иван Минчов Вазов е роден на 27 юли 1850 г. в Сопот. Произхожда от семейство на средно заможен търговец.Завършва местното взаимно и класно училище. През 1865 учи гръцки език в Калоферското училище при Ботьо Петков (бащата на Христо Ботев).
От 1880г. Вазов се установява в Пловдив. Участва като депутат в Областното събрание от Народната партия, редактор, публицист и писател. Пловдивският период е извънредно благоприятен за творческото развитие на Вазов и създават основата на българската следосвобожденска литература — цикъла „Епопея на забравените“, стихотворенията „Българският език“, „Новото гробище над Сливница“, повестите „Немили-недраги“, „Чичовци“, разказа „Иде ли?“
   БИОГРАФИЧНИ ДАННИ                                     
   НЕМИЛИ-НЕДРАГИ                           
   ОПЪЛЧЕНЦИТЕ НА ШИПКА                          
  БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК                            
   ЕДНА БЪЛГАРКА                          

 

АЛЕКО КОНСТАНТИНОВ
Алеко Иваницов Константинов е роден на 01.01.1863г. в град Свищов. Умира на 11.05.1897г. край село Радулово, Пловдивска област. (Псевдоними-Башибозук; Беньо Наков; Въса Пъцова; Един от клуба на Моралното влияние; Щастливец.)
По негова инициатива се създава първото туристическо дружество в България. Като студент Алеко проявява пристрастия към П. Каравелов. Сътрудничи на основаното от него сп. „Библиотека 'Свети Климент’”. Член на опозиционната Демократична партия начело с П. Каравелов през 1896г.;участва в изготвянето на програмата й, сътрудничи с фейлетони, пътеписи, дописки, статии в нейния орган в. „Знаме” от създаването му през 1894г. Убит по политически причини.
   БИОГРАФИЧНИ ДАННИ                                 
   ИЗ „БАЙ ГАНЬО”
 
 („НА ГОСТИ У ИРЕЧЕКА”)  
                     
   ИЗ „ДО ЧИКАГО И НАЗАД”
 
  („НИАГАРА!...”)
                                 

ПЕНЧО СЛАВЕЙКОВ
Роден в Трявна през 1866 г. Син на възрожденския творец Петко Рачов Славейков. Като ученик в Пловдив участва в протест срещу руската образователна система. В юношеските си години измръзва на пързалката на Марица и през целия си живот остава трудно подвижен и с неясен говор.
През май 1912 г. отново е на път - през Флоренция, към Енгандините, към планината, търсейки лек за тялото и душата. В края на месеца пристига в курортното селище Брунате над езерото Комо, където на 28 май умира. Поради преждевременната му смърт, предложението на шведския проф. Ал. Йенсен, преводач на "Кървава песен" и на други негови творби, да бъде удостоен с Нобелова награда, не е разгледано от Нобеловия комитет.
Костите му са пренесени в България през 1921 г.
   БИОГРАФИЧНИ ДАННИ                              
   НЕРАЗДЕЛНИ                    

 

ПЕЙО ЯВОРОВ
Роден в град Чирпан на 1 януари 1878 г. Истинското му име е Пейо Тотев Крачолов.
Творчеството и поезията на Яворов са пропити с трагизъм, породен от драматичния му живот, пълен с разочарования. Голямо разочарование му нанася решението на баща му да прекрати образованието му и да започне работа в телеграфната служба. В кръга „Мисъл” той среща разбиране и получава псевдонима си Яворов от Пенчо Славейков, но поезията не го удовлетворява - той страстно иска да участва в борбите за освобождение на Македония. Силен душевен удар му нанася смъртта на Гоце Делчев през 1903 г., когато той прекратява революционната си дейност поради неразбирателство с Яне Сандански. Последната капка за Яворов са смъртта на Мина Тодорова и обвиненията за убийството на Лора, които го довеждат до самоубийство.
   БИОГРАФИЧНИ ДАННИ                                 
   ЗАТОЧЕНИЦИ                      

ЕЛИН ПЕЛИН
Елин Пелин е псевдоним на Димитър Иванов Стоянов. Роден е в Байлово, Софийско на 8.07.1877г.
Елин Пелин е един от най-големите художници на българското село, майстор на късия разказ в българската литература, създател на галерия ярки, незабравими образи. Опознал в детайли селския бит и душевност, зад идиличното и битовото открива определени социални тенденции и написва първите си зрели разкази: „Напаст божия“, „Ветрената мелница“, „На оня свят“, „Гост“, „Андрешко“, „Пролетна измама“.
Творчеството на Елин Пелин е изследване на духовната същност на човека, на неговия интимен свят и на съприкосновенията му с природната и социалната среда. Произведенията на Елин Пелин са широко известни и в чужбина, преведени са на повече от 40 езика.
   БИОГРАФИЧНИ ДАННИ                                
   ПО ЖЪТВА                                

 

ЙОРДАН ЙОВКОВ
Роден на 09.11.1880 в Жеравна.
Умира в Пловдив на 15.10.1937.
Участва в Балканската и Междусъюзническата война като командир на рота. През юни 1913 г. е ранен край Дойран, а месец по-късно е повишен в чин. След войните Йовков се установява в София и работи като редактор на списание „Народна армия”, където в бр. 1 публикува очерк за Балканската война - „Утрото на паметния ден”.
Последните 10 години от живота му са изпълнени с творчески труд и изтощително напрежение, което се отразява на здравето му. Неизлечимо болен, през есента на 1937 година заминава на лечение в Хисаря. Поради влошеното състояние е опериран в Пловдив, но след 24 часа умира. Погребението му в София се превръща в манифестация на народна любов и признателност.
   БИОГРАФИЧНИ ДАННИ                                
   ПО ЖИЦАТА                      

 

ПРИЕМ ЗА 2015/2016 Г.
2015 07 МАЙ
Срокове съгласно Наредба № 11

 

Подаване на заявления за полагане на изпити: от 07.05. до 13.05. 2015 г.

2015 20 МАЙ
Срокове съгласно Наредба № 11

Външно оценяване и изпит по български език и литература (първи и втори модул)

2015 03 ЮНИ
Срокове съгласно Наредба № 11

 

Обявяване на оценките:
до 03.06.2015 г.

2015 16 ЮНИ
Срокове съгласно Наредба № 11

Подаване на документи за I етап на класиране:
от 16.06. до 19.06.2015 г.

2015 25 ЮНИ
Срокове съгласно Наредба № 11

Обявяване на списъците с приетите на I етап на класиране:
до 25.06.2015 г.

2015 26 ЮНИ
Срокове съгласно Наредба № 11

Записване на приетите на I етап на класиране:
от 26.06. до 30.06.2015 г.