ЕСЕТО И НЕГОВИТЕ ХАРАКТЕРИСТИКИ

 

Неговата форма е свободна. То не се подчинява на оне­зи норми, които са задължителни за едно научно съчинение. Характерни за есето са оригиналните разсъждения по проблема, повишената емоционалност и артистичността в композицията и езика.
Тематиката на есето е неограничена. Тя може да бъде из областта на литературата, философията, политиката, културата, обществения живот и т. н. Нещо повече - всеки предмет около нас, всяко явление, всяко преживяване може да стане тема за есе. Дори самото есе може да бъде тема. В „Мисли за есето” Петър Йорданов твърди: „Есето се създава около един незначителен повод: човекът, който се разхожда по улицата с разтворен чадър, когато вали дъжд; името на магнолията; късче тебешир; един неделен следобед в Курило; удоволствието да не си повече млад. Естествено, есе може да се напише и върху природата, смисъла на историята или четвъртото измерение във физиката. Но тук всъщност обектът, който се третира, е поставен в полусветлина, може да бъде забравен за дълго, той е само изходна точка и нищо повече. Есето изнася напред асоциациите на една оригинална мисъл, възбудена от известен повод, която се разлива в свободна и красива игра и поставя нещата в ново осветление и неочаквана перспектива. Есето не преследва една точна истина. Добрият есеист е често скаран с научния резултат, тъп като той цели едно лично пресъздаване на действителността, което има не позитивна, а художествена убедителност. „
Есето се различава от научното съчинение по това, че не се опитва да изясни същността и стойността на дадено явление в научен стил и с прилагането на научен подход. То разчита на личната интерпретация, която е резултат на размисли и собствен опит. Свободното тълкуване на явлението винаги е породено отлично отно­шение към него. Така в есето се утвърждава като обект не толкова самото явление, посочено от темата, колкото личността на автора. В него имат място не само мислите, но и чувствата, преживяванията. Ето защо есето се отличава с повишено лирично начало.
Но дали от всяко лично отношение може да се роди есе? Пак в „Мисли за есето” П. Йорданов заявява: „Банални люде не могат да пишат есета... Но оригиналният човек (който по силата на това, че е оригинален, не се среща често) е естествено условие за появата на есето. Преди всичко той е устроен да вижда във всекидневните предмети тяхната най- „празнична” страна: светът е необикновен.”
Авторът определя есето като „художествена творба от най-чист вид”. Това означава, че в него се осъществяват много от онези начала, които са присъщи на художествената литература. Създателят на есе трябва да бъде едновременно и поет, и мислител, за да постигне в изящна словесност дълбочина на мисълта и естетическо преживяване на света. Като писател, той търси характерното за личности, събития или явления, за да го синтезира в образ или сентенция. Неговите обобщения, много често родени от моментно прозрение, насочват към същностни черти на заобикалящия ни свят. Читателите усещат присъствието на оригинална по световъзприемане човешка личност. Те вярват на нейните откровения и инвенции. Разбира се, само оригиналност не е достатъчна. Авторът трябва да бъде и ерудирана личност, за да постигне по умозрителен път своите истини. Есето е плод на богатата комбинация от култура и лиризъм.
Няма канони и за композицията на есето. Тя следва капризната и понякога дори причудлива мисъл на есеиста. В нея се допускат отклоне­ния, сложни извивки на мисълта, ретроспекции и т. н. Но все пак композицията е тази, която придава завършеност на темата и която контролира мисълта на автора.
Есето е художествен тип съчинение и по своя стил. То не може да бъде написано в научен или директно публицистичен стил, защото това би погубило откровеността на преживяването и топлотата на чувството. За него подхождат образният език, афоризмите, сентенциите, родени в една богата и пищна фантазия. Умните и духовити разсъждения интригуват читателя и го повеждат към нови сфери на човешкото мислене, разкриват му света от нов и различен ъгъл. У автора есето се е родило спонтанно и с лекота. Читателят го възприема с радост и наслада.

От горните редове бихме могли да направим два противоречиви извода:

  • есето се създава леко;
  • есето се създава трудно поради своята специфика.

И двата извода са верни. Есето се създава с лекота и удоволствие, защото не обременява със строгите правила и изисквания на научното съчинение. Същевременно е трудно, защото изисква специална нагласа на интелекта и освен това - талант.

Нека синтезираме основните качества на есето:

  • лична и оригинална интерпретация на дадена тема;
  • свободна композиция, но съдържаща в себе си темата;
  • дълбочина на мисълта, изразена в смели изводи и обобщения;
  • лирическо начало - израз на духовност и емоционалност;
  • образен и афористичен стил, проява на въображение и висока езикова култура.


*    *    *

Есето ярко откроява качествата на своя създател, затова се задава като конкурсна форма и в учебната практика. Разбира се, истинското есе предполага наличието на специфичен талант. Дори не всички писатели, създали значими художествени творби, могат да пишат есета. Като съчинение в учебната практика, есето има за цел да провокира и да стимулира таланта у младите хора. В конкурсния изпит то проверява предимно самостоятелната мисъл и езиковата култура на кандидата. Всеки мислещ, начетен за възрастта си и овладял законите на езика млад човек може да напише успешно съчинение-есе. Достатъчно е да се ръководи от представените по-долу характеристики.


СЪДЪРЖАНИЕ НА ЕСЕТО

  • Върху зададената тема да бъде открита и оформена самостоятелна, оригинална и ясна теза.
  • Направените по нея лични разсъждения, изводи и обобщения да изразяват компетентност по проблема и лично отношение. В тях да се съдържа убедителна аргументация на тезата, да се прояви умението за доказателство на дадено твърдение. Аргументите и разсъжденията следват ясна логическа нишка, която не нарушава единството и вътрешната последователност на изложението.
  • Ходът на изразените мисли да извежда към лична, но ясно доловима идея. Именно идеята придава дълбочина и завършеност на съчинението.
  • Съдържанието на есето разчита на вярно намереното съотношение между емоционалност и рационалност. Повишената емоционалност не бива да отнема възможността на мисъл­та за достатъчно проявление.

КОМПОЗИЦИЯ НА ЕСЕТО

  • Композицията е свободна, но е съобразена с тезата и нейното доказателство.
  • Интересното и интригуващо начало дава насока на разсъжденията и определя тяхното развитие.
  • Ефективното изясняване на темата изисква равномерно редуване на аргументи и изводи. Необходимо е да се постигне равномерност и в отделните композиционни части.
  • В изложението да се долавя вътрешна градация. Доказването на тезата се извежда до кулминационен момент - смислово завършен и емоционално наситен.
  • Финалът има характера на своеобразна поанта - стреми се да завърши и подчертае авторовото откритие.

СТИЛ И ЕЗИК

  • Всички езикови конструкции и лексикални форми да изразяват максимално ясно мисълта.
  • Акцентите по темата да се получават не чрез езикови повторения, а чрез синонимното богатство на езика.
  • Подчертана експресивност на стиловите форми. Стремеж за доближаването им към художествената образност.
  • Синтаксисът се отличава с разнообразие. Свободно се използват непълни и незавършени изречения, риторични въпроси, възклицания (но с чувство за мярка!).
  • Правопис и пунктуация - правилни.

За да укрепне умението за създаване на есе, необходимо е по-често да се взема перото. Упражнението е сигурен път към успеха. Всеки човек може да се научи на това, което силно желае.