АЛГОРИТЪМ ЗА СЪСТАВЯНЕ НА ПЛАН ЗА ЛИТЕРАТУРНОИНТЕРПРЕТАТИВНО СЪЧИНЕНИЕ
1. АНАЛИЗ НА ТЕМАТА НА СЪЧИНЕНИЕТО:
. . . . А) КЛЮЧОВИ ДУМИ,
. . . . Б) СЕМАНТИЧНО ЗНАЧЕНИЕ,
. . . . В) СМИСЛОВО-ЕМОЦИОНАЛНИ ОПОЗИЦИИ.
2. ФОРМУЛИРАНЕ НА МИКРОТЕЗИ.
3. УТОЧНЯВАНЕ НА ИНТЕРПРЕТАТОРСКАТА ТЕЗА,КОЯТО ИЗГРАЖДАТ МИКРОТЕЗИТЕ.
4. ПОДБОР НА ПОДХОДЯЩ ХУДОЖЕСТВЕН МАТЕРИАЛ.
5. СЪСТАВЯНЕ НА ПЛАН:
У В О Д
(насочващ към темата,проблема)
Уводът може да съдържа:
а) разяснения за темата /присъствие и интерпретиране в българския литературен процес, в художественото творчество на автора,в световната култура/,
б) аргументиране на избора на интерпретаторската теза,
в) анализ на семантични опозиции,
г) цитат,поддържащ или отхвърлящ интерпретаторската теза,
д) факти от житейския и творческия път на автора, но само ако са в пряка връзка с проблема.
Т Е З А
(Състои се от ясно формулирани микротези,които обособяваме в самостоятелни изречения за нуждите на плана.В съчинението тезата трябва да бъде оформена като цялостен микротекст. Броят на микротезите зависи от обхвата на темата.Тук приемаме ,че са три.)
Микротеза 1...
Микротеза 2...
Микротеза 3...
А Р Г У М Е Н Т А Ц И Я
(Разгръщаме тезата и последователно обосноваваме микротезите с подходящи доводи.)
Микротеза 1 ...
Разсъждения за : Доказателства:
1... 1...
2... 2...
3... 3...
4... 4... и т.н.
Извод към Микротеза 1 ...
Преходно изречение...(осъществява плавен логически преход между отделните микротези)
Работим по същия начин при доказването на микротеза 2 и микротеза 3, като при последната микротеза не завършваме с преходно изречение,а само с извод.
З А К Л Ю Ч Е Н И Е
(Обобщава направените изводи.)
6. НАПИСВАНЕ НА СЪЧИНЕНИЕТО.
7. РЕДАКТИРАНЕ НА ТЕКСТА.
Това не е единственият възможен начин да се научим да създаваме собствени текстове по литературен проблем, но е проверен в практиката и дава добри резултати.
Приятни занимания!
